Болниците са много, заради правилата и финансирането на лечебните дейности

daee2738d06d1429d82dc3ad1bcd6447През последните години се наблюдава тенденция за повишаване на броя на лечебните заведения за болнична помощ. Тази тенденция е обяснима с насочване на инвестиците към финансовите потоци, неизбежна закономерност при стопанската дейност. В момента лечението на почти всички заболявания е в болниците, което определя и основният финансов поток натам със съответният инвестиционен интерес. Като пример за погрешна политика в тази насока мога да дам прехвърлянето на клинични пътеки от доболничната помощ към болниците, което доведе до липса на инвестиционен интерес в тази посока. Бяха закрити медицински центрове, а други, като тези работещи по офталмологични клинични пътеки, бяха преструктурирани на болници.

От друга страна, броя на болниците няма пряка връзка с броя на хоспитализациите и разходите на НЗОК. Механичната регулация чрез Националната здравната карта няма да реши проблема. По същество НЗК е механизъм административно да се намали предлагането на медицински услуги. Това ще ограничи предлагането на услуги, ще намали конкуренцията между доставчиците и ще ограничи избора на пациентите. Крайният резултат на ограничено предлагане и конкуренция може да бъде само по-ниско качество и по-високи цени.
При направен анализ от експерти на Център за защита правата в здравеопазването се констатира, че повече от сто клинични пътеки могат да се изпълняват и в извънболничната помощ. При извършването им в медицински центрове себестойността на същите е значително по-ниска.
Ето защо предлагам да се разреши изпълнението на възможно най-голям брой клинични пътеки в извънболничната помощ. Това би довело до намаляване на излишните разходи при лечението на много заболявания, без да се отрази на качеството му. Основният регулаторен инструмент, финансовият, е изцяло в ръцете на властващите. Пренасочването на финансови потоци към доболничната помощ би стимулирало инвестициите в тази посока и довело до намаляване броя на заведенията за болнична помощ, без необходимост от допълнителни непопулярни административни регулации, в това число и Националната здравната карта. Осъществяването на горното не изисква промяна на законовата правна уредба, а само в подзаконови актове.
Тук добавям и това, че медицинските стандарти принуждават болниците да хосппитализират безразборно пациенти, за да покрият административно завишените разходи. От друга страна НЗОК реимбурсира твърде малко лекарства за твърде малко хора и твърде малко изследвания и консултации в извънболничната помощ, например КАТ, ЯМР, ЕЕГ, ЕМГ и др. По тази причина много пациенти предпочитат да се лекуват в болница, за да си спестят плащания за консултации, изследвания и лекарства. Така се получава порочен кръг, болниците са принудени да хоспитализират от една страна, а от друга самите пациенти също са принудени да постъпват в болница, а резултата е свръххоспитализации. Следователно, наред с изваждането на клинични пътеки в извънболничната помощ, добре е едновременно да се увеличат средствата за изследвания и консултации и да се подобри реимбурсната политика.

Please leave these two fields as-is: