Д-р Николай Болтаджиев: Бюджетът на касата не бива да се определя от парламента

default4(06.6.2014 г., zdrave.net, Бойко Бонев)

Какво според Вас се очертава до края на годината като финансиране на болничната помощ?

Проблемът на НЗОК не идва от болничната помощ. Вярно е, че там има дефицит, но той е значително по-малък от дефицита за лекарствата. Също искам да припомня, че бюджетът на касата за тази година освен, че не е по-голям от миналата година, освен едно преразпределение за лекарствата за онкоболните, голяма част беше даден, за да се покрие дефицита от миналата година за октомври, ноември и декември. Така че нищо розово не се очертава. За да се намалят разходите, т.е. да се икономиса от болничната помощ, тъй като очевидно от лекарствата не могат да икономисат, за да се намали този дефицит, излезе постановление на Министерски съвет 94. За да се разпределят наличните средства за болнична помощ до края на годината се въведоха фиксирани бюджети, които са с около 30-40% по-ниски за някои болници, отколкото за миналата година. Всичко това ще доведе единствено до листи на чакащите. Когато пациентите получават медицинска помощ и достъп до лечебно заведение след няколко месеца, просто парите за лечението им ще се забавят. Страшното от това нещо обаче е, че се сменя самият модел. Имаме здравноосигурителен солидарен модел, средствата се набират от здравни осигуровки, а в един момент пациентът получава бюджетно здравеопазване. Това е нонсенс. В света такова нещо няма и ако последва бюджетно събиране на средства, ние ще се върнем в съветското здравеопазване.

Чрез ограничаване на достъпа на пациента до болнична помощ се компенсират разходите за лекарства. Този механизъм искат да въведат. Чрез това, че пациентът ще чака да влезе в болницата се очаква от там да се икономисат средства за покриване на дефицита от лекарства. Това е несправедливо и морално, но от друга страна е и незаконно. По тази причина Сдружението на частните болници в България, сдружението на общинските болници и сдружението на държавните болници, заедно с ЦЗПЗ подадохме жалба във Върховния административен съд. Едното е за незабавно спиране на изпълнението на Постановление 94, а другото е за последващата отмяна на членовете, които въвеждат бюджети на болниците.

На какво се дължи това, че голяма част от дефицита на НЗОК се формира от лекарствата?

В НЗОК бяха прехвърлени дейности, които се покриваха от МЗ. Няма нищо лошо в това, че се прехвърли онкологията, напротив много е добре, но това стана без да е подплатено бюджетно и от тук дойде този дефицит. Онколекарствата бяха заложени първоначално с много по-ниска стойност и ето откъде идва и дефицитът.

Има обаче един друг много по-голям проблем. Бюджетът на НЗОК е част от консолидирания държавен бюджет. По закона за публичните финанси консолидираният държавен бюджет представлява 40% от БВП. Представете си, че ако се увеличи бюджетът на здравната каса трябва да се намали някое друго перо, за да се влезе в схемата на 40-те процента. С други думи или трябва да се намалят пенсии, социални, заплати на военни или държавни служители, или просто трябва да е по-нисък бюджетът на НЗОК. Ние гледаме, че от години има надсъбиране на здравни вноски, както и прословутите 1,4 млрд. лв., които бяха пренасочени и от тогава, когато има излишък той отиваше в общия бюджет. Затова не може да се каже, че парите са малко. Това е една лъжа, че парите са малко. Тук трябва да се каже, че парите са толкова, колкото политиците отпускат, защото бюджетът на касата се формира политически. Също е демагогия да се смята, че ако държавата осигури военни, държавни служители, деца и т.н. с реалната вноска, както би трябвало, тези пари ще отидат бюджета на НЗОК. Те ще останат като излишък. Именно затова една актуализация в момента на бюджета на касата ще доведе до дефицит на общия бюджет на държавата, като той не трябва да надмине 3%. За да не се стигне до там трябва да се вземат от друго перо.

Да разбирам ли, че според Вас едва ли има надежда правителството да се съгласи да актуализира бюджета на НЗОК?

Точно така. Решението е много просто – бюджетът на касата да се извади от държавния. Да се направи една сметка на касата, която разбира се да може да се контролира и следи. Всички средства за здраве, които НАП събира трябва да постъпват директно по сметка на НЗОК, която да не е вързана с държавния бюджет и бюджетът на касата да не се одобрява от Народното събрание. НЗОК беше създадена с идеята да е обществена организация. Парите за лечение трябва да дойдат от този бюджет на касата и ако не достигат трябва да се намерят по някакъв начин – дали чрез увеличение на здравната вноска или чрез официално регламентирано доплащане от страна на пациента. Това е обективен факт, за който трябва да се намери изход.

До колко икономически изгодно е да се вдигне вноската в момента или да се въведе доплащането? Хората едва ли ще се съгласят.

Това има смисъл да се направи при условие, че се изкара сметката на касата от бюджета на държавата. Тогава ще разберем малко ли са парите. Те може и да не са малко, може и да стигнат. Може да не се наложи хората да доплащат или да се вдига вноската. В момента обаче се лекуваме с това, което каже политикът. Бюджетът сега не отговаря на събираемостта, а надсъбраното не може да се вкара за здраве. Ние спонсорираме държавния бюджет с нашите пари за здраве.

Какво е сегашното положение на болничната помощ у нас?

Болниците се свръхадминистрирани. Напоследък освен свръхрегулацията се правят и стъпки в поска за ликвидиране на болниците чрез финансови механизми. Бяха закрити общински и някои частни болници. Касата казва: „Няма пари”, трупа дефицити. Болниците, държавните основно и някои общински, трупат дългове. Едновременно с това през последните години се оскъпи неимоверно лечението. С тази свръхрегулация лечението стана в пъти повече. Това принуди добрите мениджъри да вкарват повече пациенти в болниците, т.е. по този начин се увеличиха хоспитализациите, тъй като единственият приход за болницата е клиничната пътека. Всичко това беше насочено към компенсиране на повишените изисквания. Тук искам да кажа, че говоря за стандартите, които оскъпиха многократно лечението на пациента. Стандарти, изискващи бройка хирурзи, бройка излишни лаборатории, неефективни и излишни дейности в болниците, бройки персонал. Всичко това трябва да се премахне, защото едно е да се плаща на двама добри хирурзи в една болница, друго е да се плаща на 9 хирурзи, а много често и деветте може да са слаби хирурзи. Бройката не е критерий за качество. Освен това в цял свят една патология обслужва множество болници, а тук се изисква всяка болница да има патология. Това също натоварва всяка една клинична пътека. Може да има външна патология и да обслужва няколко болници. В нашата болница например се правят около 50 патологични изследвания на месец, а издържаме цяла патология. Това е персонал, заплати и т.н., при условие, че дневният норматив на един патолог са точно тези 50 препарата.

Друго нещо, което оскъпява лечението е задължителния болничен престой. Да не говорим, че по мои изчисления, над една трета от клиничните пътеки могат да се извършват в доболничната помощ. Това би поевтинило дейността. Последните години се говори постоянно, че парите не стигат и постоянно административно се оскъпява лечението на пациентите.

Друг много важен момент е, че от години се говори, че са много болниците и това се повтаря като мантра. Това е една огромна лъжа, тъй като 400 са лечебните заведения, които сключват договор с касата. Там са и медицински центрове, там са и санаториуми. В България има 285 болници за активно лечение. Толкова са по регистър, а в действителност има такива, които не са махнати от него. И ако погледнем по глава на населението те са толкова, колкото е средно в Европа. Броят на леглата за активно лечение също е точно колкото е средният за Европа.

Управляващите казват, че не може да се откриват нови болници, след като ресурсът стои един и същи, защото това утежнява финансово системата. До колко това е вярно?

С откриването има и закриване. Вярно е, че не се закриват толкова, колкото се откриват, но е пълен алогизъм когато има дефицит и се повтаря, че парите не стигат, да се забраняват инвестиции в системата. Това за мен не е нормално. Болницата не получава пари. Пари се получават за лечение на пациенти. Системата е така направена, че плаща за лекуван пациент, а не за керемиди. Ако има болници, които трупат дългове, логичният път е не да се спират инвестициите за други болници, а тези с дълговете да фалират. Нищо по-здравословно няма от това губещите да фалират. Ние видяхме „Кремиковци” как фалира. Ами тези болници са едни малки кремиковчета.

Може ли държавата да си позволи да фалира една университетска болница, каквато е тази в Стара Загора и която има огромни дългове?

Защо да не може да си го позволи? Нима няма други болници, в които тези същите специалисти от фалиралата болница да обучават студенти? Студентите не се обучават от една сграда.

В опредени райони на страната има малко лечебни заведения и опасенията за фалити са именно за тях.

Точно така, но с тези всички изисквания се стигна точно да фалит на общински болници. Преди да се въведат тези безумни медицински стандарти общинските болници нямаха дългове.

Вие като представител на Сдружението на частните болници имате ли информация какво е финансовото състояние на частните болници? Има ли заплашени от фалити ако НЗОК спре да плаща надлимитната дейност?

Частните болници са най-устойчиви. Ако те трупат дългове – те фалират. Вижда се обаче, че там управлението е безкрайно ефективно. В момента няма частни болници с дългове. Наистина тези бюджети ще затруднят изключително много финансово частните болниците, но затруднени ще са най-вече държавните лечебни заведения.

Please leave these two fields as-is: